Какъв съм? А и откъде съм?

Аз всъщност съм ви непознат.

Но пиша си с една поетеса -

от един крайдунавски град.

Реди тя куплети тъй нежни -

а не стоманени кат мен.

Тя пише за синя безбрежност,

за вятър, в поле устремен.

А аз пиша как съм воювал -

и как се прокрадвах в нощта.

Аз пиша за смърт и безумства -

изобщо, такива неща...

Приятели виждал съм - мъртви.

Да, моят живот е такъв.

А тя - тя е чиста отвътре.

И не е сънувала кръв.

Но искам смъртта да забравя -

не ща да го помня това.

Животът е обич - и вяра.

Такива ви казвам слова.

Да - трябват ни стихове мили -

красиви като цветя.

То, нежното - дава ни сили.

И аз искам да полетя.

მომწონს 5